Акционерно дружество – АД

АД е типично капиталово дружество, в което участниците ги обединява само капиталът. Началният капитал е разделен на равни части (акции). Акционерът участва в дружеството единствено с тези свои акции. Той не е задължен да прави никакви лични усилия и винаги може да продаде акциите си. Минималният капитал на АД трябва да бъде 50 000 лв. (по номинала на акциите), а в случай на образуване на дружеството чрез подписка – 100 000 лв. Акциите трябва да бъдат регистрирани в Централния депозитар. АД се управлява от общо събрание и управителен съвет (съвет на директорите). За да бъде вписано дружеството в търговския регистър е необходимо да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по- малко от 25% от номиналната или предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция.
• Предимства
– висок кредитен рейтинг
• Недостатъци
– сложна система на учредяване и управление;
– изисква добро познаване на всички видове акции, облигации и способите за управлението им.

Еднолично дружество с ограничена отговорност – ЕООД

Учредител на ООД може да бъде и само едно физическо или юридическо лице. В такъв случай то ще се именува: (Еднолично дружество с ограничена отговорност – ЕООД). Учредителят на ЕООД може лично да управлява и да представя предприятието или да назначи друго лице. Във всичко останало ЕООД съответства на ООД.

Дружество с ограничена отговорност – ООД

Това е най-подходящата форма за развиване на дейност за малкия и среден капитал. Тя съчетава елементи на персоналните и капиталовите дружества, но се причислява към последните с това, че е ограничен минималният размер на начален капитал – 5 000 лв. ООД са получили широко разпространение в България, благодарение на предимствата, които те предоставят.
За разлика от СД, в ООД не се изисква лично участие на съучредителите в дейността на дружеството и те рискуват само сумите, внесени в началния капитал. В същото време, ООД се различава от акционерното дружество (друга форма на капиталово сдружение) по опростената процедура на регистрация, по-малка гласност на резултатите от дейността и ниския размер на минималния начален капитал.
Към момента на подаване на документите за регистрация трябва да се внесе началния капитал в размер не по-малко от 70%, а останалата част – в течение на една година. Делът на един съучредител в началния капитал не може да бъде по-малък от 10 лв. Броят на учредителите не е ограничен. Да управляват и представят дружеството могат един или няколко съучредители или специално назначено за целта лице, което не е учредител. Броят на учредителите може да бъде променян и след регистрацията на фирмата, т.е. учредителите могат да бъдат изключвани или да бъдат включвани нови. Всички промени в учредителните документи, трябва да бъдат регистрирани в съда.
Фирмата на дружеството задължително съдържа и добавката “дружество с ограничена отговорност” или “ООД”.
• Предимства:
– съдружниците са отговорни за задълженията на дружеството, само до размера на дяловото си участие в него;
– сравнително високо доверие от страна на кредиторите;
• Недостатъци:
– изискване на задължителен минимален капитал за регистрация на дружеството.

Събирателно дружество – СД

СД се явява типичен представител на персоналните дружества, които, по правило се създават от добре познаващи се един друг съучредители. В този вид дружества участниците са обединени от конкретен личен (персонален) труд. Те трябва да са най-малко двама и носят солидарна и неограничена отговорност по задълженията на фирмата, включително и за личното имущество (без несеквестируемото такова – жилище, трудово възнаграждение и др. (Несеквестируемо имущество – минимални права, без които ФЛ не може да съществува)). Взаимоотношенията между учредителите се определят от учредителен договор. Те са задължени лично да участват в дейността на СД.
Минималният начален капитал на фирмата не е определен със закон, за това тази форма, е подходяща за лица, които имат малки или ограничени средства и когато дейността на фирмата не предполага приемане на големи задължения. Всеки съучредител има право да управлява дружеството. Но без съгласието на останалите съучредители, той няма право да участва в други дружества или да сключва сделки, отнасящи се до предмета на дейност на даденото дружество.
• Предимства
– законът не определя задължителен минимален размер на капитала при учредяването;
– форма на сдружаване, подходяща за развитието на не голям семеен бизнес;
• Недостатъци
– съдружниците отговарят за задълженията на дружеството с цялото си имущество, т.е. при иск срещу дружеството ищеца може да отправи претенциите си и срещу един или повече от съдружниците;
– необходимост на пълно мнозинство при вземането на решения по определен кръг от въпроси;
– необходима е сравнително висока степен на доверие между съдружниците;
– може да се срещнат затруднения при намирането на външни източници за финансиране.

Едноличен търговец – ЕТ

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ – ЕТ
ЕТ е физическо лице. Учредява се от български гражданин или чужденец, имащ нужния статут на постоянно местожителство в България. Едно лице може да се регистрира като ЕТ само с една фирма. Минималният начален капитал на фирмата не е определен от закона. Учредителят носи отговорност по задълженията на фирмата и със своето лично имущество. ЕТ участва с едно и също имущество както в гражданския, така и в търговския оборот. ЕТ се препоръчва на лица в началото на своята бизнес дейност и когато дейността на фирмата не предполага приемане на големи задължения. Името на фирмата задължително трябва да съдържа без съкращения името и фамилията или бащиното име на учредителя и обозначението “едноличен търговец” или “ЕТ”.
• Предимства
– пълна независимост при вземането на решения и разпределението на печалбата;
– сравнително лесна, бърза и евтина процедура по регистрация;
– законът не изисква наличието на първоначален капитал.
• Недостатъци
– търговецът отговаря с цялото си лично имущество за задълженията на предприятието;
– сравнително ниско доверие от страна на банките при отпускане на кредити.

Юридически статут на предприятията в България

Цели
• Какви са юридическите форми на организация в развитите капиталистически страни
В САЩ частната собственост е единствената просперища форма на собственост.
– Корпорацията е уникална гъвкава форма, която се приспособява към новите обстоятелства много по-бързо от семейните фирми и събирателните дружества. Семейните фирми не са възприели мениджърския капитализъм и не са се модернизирали.
В Англия – частна и акционерна структура на собствеността.
– Тръст – монополистично обединение, при което предприятията загубват своята самостоятелност и се подчиняват на единно управление, като собствениците им стават акционери на тръста.
– Инвестиционни дружества – юридически лица (ЮЛ) от отворен и затворен тип. Техният капитал е разпределен в акции.

• Какви са формите на стопански организации според юридическия статут на предприятията в България
Според Търговския закон и действащото българско законодателство в България съществуват следните видове стопански субекти:
1. Едноличен търговец – ЕТ
2. Събирателно дружество – СД
3. Дружество с ограничена отговорност – ООД
4. Еднолично дружество с ограничена отговорност – ООД
5. Акционерно дружество – АД
6. Командитно дружество – КД
7. Командитно дружество с акции – КДА
Всички те, с изключение на ЕТ, се явяват юридически лица. Техни учредители могат да стават българи или чуждестранни физически и юридически лица. Всички предприятия трябва да бъдат вписани в търговския регистър по решение на окръжния съд по местопребиваване на фирмата.
Решението на съда трябва да бъде обнародвано в Държавен вестник.

Икономически организации в България

Основни термини:
– ЕТ, ООД, АД – закрити и публични „спящи” партньори (“sleeping” partners) – партньори, които не участват в управлението на фирмата и имат ограничена отговорност до размера на инвестирания от тях капитал.
– Търговец – общо понятие в бъргарския Търговски закон за физически и юридически лица, които извършват стопанска дейност – покупко-продажба, производство, услуги, финансови сделки и др.
– Еднолични дружества – специални термини в българския Търговски закон за означаване на преобразуваните държавни и общински предприятия. Основните са акционерни дружества (ЕАД) и с ограничена отговорност (ЕООД).

Организационни форми в капиталистическите страни

Частни и обществени компании (private and public companies) – термини за разграничаване на акционерните дружества в западните страни (особено в САЩ и Обединеното кралство) от гледна точка на тяхната достъпности откритост. Частните (закритите) компании не предлагат свободно акциите на пазара, а техните финансови дела, в т.ч. и информация за финансовите им резултати са обект на такъв детайлен контрол както това става с обществените (т.е. достъпните) компании.
Структурата на собствеността в страните с пазарна икономика е с относителни дялове на държавна, частна и някъде кооперативна; собствеността бива собственост на физически и юридически лица.
Плуралистична структура на собствеността – съчетание на различни форми на собственост по следните три линии:
а) държавна, кооперативна, частна;
б) акционерна, цялостна;
в) на физически и на юридически лица, характеризираща се с господството на:
– частна;
– акционерна;
– собствеността на юридически лица.
Размерна структура – структура на икономиката или на отраслите според дела на микро, малки, средни и големи предприятия; критерии за разграничаване – брой заети; продажби и размер на активите.
– Размерна група 0 – наричана още група на самонаетите лица, включваща предприятия, в които собственикът работи без да наема допълнително лица.
– Микропредприятия – най-малката размерна група предприятия, в която се включват обикновено предприятия с до 9 заети лица.

Фирма, търговец и търговска марка

Фирмата е основна структурна единица на пазарното стопанство, в която се извършва съединяването на производствените фактори, с цел производство и задоволяване на потребителското търсене, както и получаването на печалба.
Терминът фирма произлиза от латинското firmare, което означава поставяне на дамга, подпис или отпечатък. Фирмата като наименование, под което се извършва определена дейност, възниква през средните векове, при съсловните сдружения.
Съгласно Търговския закон в чл. 7 ал. 1 фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата се определя от този, който ще извършва търговската дейност – едноличен търговец или търговско дружество, а при дружествата с държавно или общинско участие органа който ги е образувал. От закона произтичат и следните изводи:
Всеки търговец има фирма. Недопустимо е извършването на търговска дейност от търговеца без да има фирма. Тя е негов основен индивидуализиращ белег, който го отличава от всички други търговци.
Фирмата трябва да е уникална, т.е недопустимо е в страната да има друг търговец със същата фирма. С въвеждането на електронния Търговски регистър възможността от дублиране на наименованието бе премахната.
Търговско предприятие не може да има повече от една фирма.
Търговецът използва фирмата, при сключване на търговски сделки. Ако при сключване на търговска сделка търговецът използва личното си име (ако е едноличен търговец) това не води до недействителност на сделката. Същото важи, ако физическото лице при сключването на гражданска сделка използва фирмата си. Това не трансформира сделката в търговска.
Фирмата не съвпада с търговската марка. Търговецът задължително трябва да има Фирма, но не и търговска марка. Разликата е и в правния режим (търговската марка се регламентира от нормите на Закона за търговските марки и промишлените образци, а не от Търговския закон), в различния режим на регистрацията (Търговската марка се регистрира в „Института за изобретения и рационализации”) и правото на фирма е безсрочно право, а на търговската марка -не. Правото на търговска фирма е субективно право на търговеца и той може да го защитава по частноправен и публичноправен ред.

Рекламни цели

Рекламните цели произтичат от поставените преди тях, маркетингови цели. Основен елемент на рекламната кампания е целта. Тя представлява: популяризиране на обекта на рекламата, сред избраната аудитория.
Рекламната цел има вторичен характер.
Един от най-съществените принципи, при формиране на рекламната цел е тя да бъде записана конкретно и измеримо. За да се установи какъв е ефекта от нея е важно да са конкретизирани, целите на рекламата. От рекламните цели по-нататък, се формира основната рекламна идея. Важен мотив е „ИПП“ (изключително предложение за продажба).
Целите на рекламата могат да бъдат насочени към 3 области:
– да информира;
– да убеждава;
– да напомня;

Да информира:
– за поява на нова стока;
– за нова употреба на дадена стока;
– за промяна в цената;
– за начина на функциониране на стоката;
– за коригиране на погрешни представи;
– за предлагани услуги;
– за добър имидж на фирмата и т.н;

Да убеждава:
– за предпочитание към определена търговска марка;
– за преминаването към стоки с търговска марка на фирмата;
– за високите качества на услугата;
– да убеждава за извършване на покупка и т.н;

Да напомня:
– за потрбностите, които могат да имат потребителите от стоката в бъдеще;
– къде може да бъде закупена стоката;
– за търговската марка и т.н;

Рекламната цел концентрира вниманието върху най-важното и чрез нея се избягват ненужните подробности. Целта „казва“ на рекламния мениджър точно и ясно: „Желаем да продадем това и нищо друго“. Необходимост от избор на най-въздействащо послание.